Чета г-н Норбеков, който с бруталният си език напътства как да се избавим от собственият си мързел и много други собствени неща. Кефи ме гадният му начин на изразяване, тъй като е най-въздействащ в положителният смисъл. Тоест колкото по-крещящо едно нещо, толкова повече въздейства. Чета и се надявам да ме е праснал яко. Конкретно в книгата пише повече за болестите и очилата като болест, тъй като за него по-лесно нещо от махането на очилата няма. Мисловно. Мързелът е също болест и го доказва с острия си език.
Едно време и аз бях много мързелив, но дойде един човек, който много уважавам, но не съм виждал от година-две и без да иска ми помогна. Без дори и аз да осъзнавах какво е станало вече бях като пружинка. Нямаше мързел и орях, така че никой не можеше да ме спре. Но ключа беше, че бях намерил смисъл и интерес в това, което правех. Готино беше.
Имам чувството, че съм се върнал назад не на същото ниво, но някъде там. Но, сега мисля сам да действам. Може би защото се почувствах гузен от острия език на г-н Норбеков реших да опитам и аз малко да се подредя. А, освен г-н Норбеков чета и Mr. Пейдж, който пък е казал:
"Какво остана?
Да подредя себе си."
И на мен друго не ми остана, освен борбата със самият себе си и вътрешното ми съществуване в света ми.
Като за начало мисля да си напиша дипломната работа. В което начинание не намирам абсолютно никакъв, ама наистина никакъв смисъл! Но с идеята за вътрешното пренареждане и подреждане ще започна от най-неприятното. Ще я завърша до края на март месец 2009г.
Тази цялата тъпотия пиша, защото написани нещата някак си придобиват по-голяма тежест. Все пак от половин година си повтарям от 1-ви започвам!
Да ама .|.
От утре започваааааааааааааам
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар