16 декември 2008

Супер зле ми е! Всъщност трябва да се радвам, затова и пиша тази лайнарщина с тънката мисъл поне малко да ми олекне мамка му.
Трябва да съм щастлив, защото поне съм жив и здрав, прав и изпълнен с енергия. Затова и хората са казали- като ти е зле иди в болница да видиш, че трябва да летиш от щастие, иди и на църква да намериш вътрешен мир.
Е, аз вътрешен мир не мога да намеря не помня от кога. Днес една от надеждите ми се срина. А си мислих вече какви ли не неща. Хахаха това си е чиста наивност, но надеждата си е надежда.
Работи бе дееба. По-добре ми е на 10-тя ред :) хахаха
Та паднах отново и духом и всякак. Все още се чудя, какъв е урокът от цялата тази работа.
Може би, че знам какво искам да ми донесе Дядо Коледа. хахахах
И въпреки това опитвам и опитвам да съм прав и да стоя прав, все едно светът е най-прекрасното място, София е моя град - слънчев, ведър и топъл, а днешният ден е най-хубавият. Да не забравяме, че може и да е последен, затова да го изживеем като последен, тоест денят беше прекрасен и утрешният ще е прекрасен!!! Нищо, че ти ЕБАВАТ МАЙКАТА - той е прекрасен :))))
Вече ми е екстра и отивам да си изживявам вечерта на страхотният ден

8 декември 2008

Чета г-н Норбеков, който с бруталният си език напътства как да се избавим от собственият си мързел и много други собствени неща. Кефи ме гадният му начин на изразяване, тъй като е най-въздействащ в положителният смисъл. Тоест колкото по-крещящо едно нещо, толкова повече въздейства. Чета и се надявам да ме е праснал яко. Конкретно в книгата пише повече за болестите и очилата като болест, тъй като за него по-лесно нещо от махането на очилата няма. Мисловно. Мързелът е също болест и го доказва с острия си език.
Едно време и аз бях много мързелив, но дойде един човек, който много уважавам, но не съм виждал от година-две и без да иска ми помогна. Без дори и аз да осъзнавах какво е станало вече бях като пружинка. Нямаше мързел и орях, така че никой не можеше да ме спре. Но ключа беше, че бях намерил смисъл и интерес в това, което правех. Готино беше.
Имам чувството, че съм се върнал назад не на същото ниво, но някъде там. Но, сега мисля сам да действам. Може би защото се почувствах гузен от острия език на г-н Норбеков реших да опитам и аз малко да се подредя. А, освен г-н Норбеков чета и Mr. Пейдж, който пък е казал:

"Какво остана?

Да подредя себе си."

И на мен друго не ми остана, освен борбата със самият себе си и вътрешното ми съществуване в света ми.


Като за начало мисля да си напиша дипломната работа. В което начинание не намирам абсолютно никакъв, ама наистина никакъв смисъл! Но с идеята за вътрешното пренареждане и подреждане ще започна от най-неприятното. Ще я завърша до края на март месец 2009г.

Тази цялата тъпотия пиша, защото написани нещата някак си придобиват по-голяма тежест. Все пак от половин година си повтарям от 1-ви започвам!


Да ама .|.

От утре започваааааааааааааам

Вчера (Декември 7/ 2008)

Това е началото на поредният ми блог. Не че ми е необходим, но майка ми научи адреса на основния и това вече ме спира да пиша някои неща, които знам, че не биха се харесали на ничия майка. Това е основната и единствена причина.
Ето не мога да напиша например, че вчера се напих като куче за седми ден подред, погнусен от скапаният начин на живот на един младеж. Най-лошото е, че и сега ми се пие и то много и цигари ми се пушат и то много!
Още по-лошото е, че това хич не ме кефи, а съм вътре в него - online. И не мога да си дам отговор защо да му еба майката! Имам само предположения...
Е, днес може и да си спестя излизането, да спестя малко терзания на тялото си.
Не бях ходил на дискотека от много време. Но имен ден, ала бала, няма как да не откажеш. Вход, резервации, гардероб, маса, място всичко е точно по схема, която я притежава всяка сервитьорка. Приличаха на Круела Девил, но тва е друга тема.
Вчера всичко ме дразнеше. Гнусното диско, което пускаха от времето на лагерите в 4-ти клас, биеше в главите на всички. Всички включително и на мен. Исках да повърна върху пулта на DJ-я. Но май бях единствен, който не се кефи. И това е защото на останалите им е достатъчно да им пуснеш ритъм, който да ги блъска в главите и до полуда ще скачат два дни. Всички се наливаха като животни, лееха се бутилки, а баса ми ебаваше майката.
Моите приятели бяха също изтрещяли. Кой сдухан, кой на черешата.
- Копеле е тая ще я еба! Само една, две линии и ще я разцепа - разправя ми един приятел и той мат пиян.
Мамка му! Такива приказки слушам всеки ден!
Първо! Всички, който говорят как ще чукат им са изсъхнали ръцете от чекии. Само дрънкат, а ако оная ги погледне не знаят и името как да си кажат.
Второ! За какво му е да пуши, пие, дърпа, сеца, пафка, шмърка или каквото там било употребява, за да ебе един парцал?!?!?!??!?!?!
Трето! Обектите, които ще чукат не приличат на нищо! Парцали! Гримирани като труженички, облечени като изпаднали курви. Най-много ме радват ботушките, а дънките старателно натъпкани в тях. Отврат! Не могат да ходят! Походката им е на разглобен Робокоп преди претопяване. Спънати!
- Как ще я чукаш бе брат! Та тя на нищо не прилича! Не си заслужава да я гледаш даже.
- Абе ти си луд. - Ми отговаря, което ме побърква. - Нищо не разбираш, няма да се жениш за нея! Само ще я чукаш.
Не мога да ги разбера наистина. Супер помия и т'ва винаги го слушам.
Накрая не издържах и си тръгнах без да кажа на никого дори едно чао.

Нов блог

Забравих си паролата за старият блог и сега копирам старите постове тук...